"Май направих голяма глупост". Това е казала преди дни гимнастичката Цветелина Стоянова, която скочи от 6-ия етаж, на брат си Найден. Момичето вече започва да осъзнава какво се е случило с нея.

С пострадалата гимнастичка ще работи психолог. Това разкри за „Всеки ден" бащата на златното ни момиче. По думите му баба Цеца и брат й Найден са при нея всеки ден. Треньорката й Ина Ананиева ходила да я види непосредствено преди да заминат с отбора за Световното първенство по художествена гимнастика в Казан.

Цвети отваря очи и държи за ръката близките си, когато те отиват да я видят. „Не говори много, защото през повечето време спи. Освен това психологът и лекарите в реанимацията не позволяват да се седи при нея твърде дълго, за да не се натоварва", каза за изданието Йордан Стоянов. По думите му дъщеря му се подобрявала, но отказва да говори за нея, докато не излезе от болницата. Само лаконично поясни, че се моли за нея всеки ден и силно вярва, че тя ще се оправи напълно. Според медиците обаче това нямало да стане в следващия един месец.

„Цвети си поиска водичка, когато бяхме при нея", сподели ден по-рано треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Ина Ананиева. Наставничката заедно с две от съотборничките на момичето са ходили до „Пирогов" непосредствено преди да отлетят за Казан. „Трудно говори, защото е с трахеостома", уточни Ананиева. По думите й за нея се полагали много грижи. Въпреки това се възстановявала бавно и тя също не била сигурна, че златното момиче на България ще се прибере скоро в дома си. Тя говорила с докторите, но те все още не можели да дадат точна прогноза кога могат да изпишат грацията.

До момента Цвети претърпя две операции, но най-вероятно ще се наложи и трета - на шиен прешлен. Най-сериозният проблем за нея при падането от шестия етаж беше нараняването на белите дробове. Именно заради тях беше поставена на командно дишане. Поради намалените съпротивителни сили на организма й специалистите внимават тя да не развие някаква инфекция, която би била фатална в нейното състояние. Ето защо докторите не се ангажират с дългосрочна прогноза. Само поясняват, че процесът на лечение и възстановяване след подобна травма е дълъг.